През последните години технологията в селското стопанство, известна още като AgTech, бързо промени цялата агрохранителна индустрия. Данните сочат, че още през 2015 г. инвестициите в това направление са достигнали 4,6 млрд. долара. Населението на земята обаче продължава да расте и тази тенденция има потенциал да влияе върху наличните ресурси в бъдеще. Проучвания установяват, че индустриалното производство трябва да се увеличи с 60% до 2030 г.
Хората, ангажирани в агрохранителната индустрия – фермери, преработватели и всички заинтересовани страни трябва да приемат тенденциите на цифровата трансформация в селското стопанство. Използването на технологиите като устойчив и съизмерим ресурс ще доведе селското стопанство до нови бъдещи висоти по цялата верига от фермата до вилицата.
IoT и сензори в полето
IoT /Интернет на нещата/ нарушава статуквото в селскостопанския отрасъл – по един добър начин. Има изключителен потенциал за използване на тези технологии в сектора на храните. Според доклад на Cisco около 14,4 трилиона долара е добавената стойност, заложена само с появата на IoT. Терминът Internet of Things в селското стопанство се използва за процеси по опростяване и рационализиране на събирането, инспектирането и цялостното разпределение на селскостопанските ресурси чрез използване на сензори. Сензорите, разположени стратегически около полетата, заедно с технологиите за разпознаване на изображения, позволяват на земеделските стопани да наблюдават своите култури от всяка точка на света. Тези сензори изпращат на земеделските производители актуална информация в реално време, така че промените могат да бъдат направени в съответствие с обстоятелствата. Ако един хоби фермер например има мобилно приложение, което му показва когато растенията в задния му двор имат нужда от вода или друг вид подхранване, той може по-лесно да се грижи за тяхното здраве. IoT сензорите правят същото за индустриалните фермери, но в по-голям мащаб, което води до по-голямо производство на храни с по-малко отпадъци – точно това, от което секторът се нуждае.
IoT и сензори в техническото оборудване
Подобно на технологиите в полето, сензорите се поставят върху селскостопанска техника, за да следят състоянието на машината и др. С цел „прецизно земеделие” се произвеждат трактори и друга селскостопанска техника с навигационни системи и различни сензори. Някои от тези сензори са изградени с възможност за компенсиране на неравен терен с помощта на GPS. Някои от тях са построени за картографиране на добива и документация за събиране на реколтата, направо от кабината на машината. Други сензори, монтирани на техническото оборудване, контролират кога селскостопанската техника трябва да бъде обслужена. Всичко това има за цел намаляването на престоя на машините извън експлоатация.
Дронове и мониторинг на култури
Когато един хоби фермер работи в градината си, обикновено може да види всичките си растения наведнъж, но професионалните фермери работят в области, които обхващат стотици, дори хиляди декари, което означава, че единственият начин, по който могат да успеят да ги видят е от птичи поглед, със самолет, дрон, сателит. Може да си представите възвръщаемостта на инвестициите, ако земеделските стопани могат да визуализират своите култури с помощта на въздушен източник – без да се налага да наемат самолет. Дроновете се използват все по-широко за мониторинг на културите като средство за борба със сушата и други вредни фактори на околната среда. Те произвеждат 3D изображения, които могат да бъдат използвани за анализ и прогнозиране на качеството на почвата и планиране на сеитбените модели. Тези безпилотни летателни апарати се използват и за пръскане на култури, като същевременно се внимава да не проникнат в подпочвените води. Проучвания показват, че дроновете могат да увеличат с пет пъти скоростта на пръскане, в сравнение с другите познати видове машини.
Роботиката в земеделието
Подобно на използването на роботи и изкуствен интелект в други отрасли, роботиката в селското стопанство би повишило производителността и би довело до по-високи и по-бързи добиви. Роботи, които се използват за плевене и пръскане, подобни на тези, които бяха придобити от водеща американска компания за агротехника могат да прецизират използването на продуктите на агрохимическата индустрия.
Други StartUp компании в сферата на роботиката все по-често експериментират с лазерни технологии и фотозаснемане за идентифициране и премахване на плевелите без човешка намеса. Тези роботи могат да използват навигация, за да се движат сами между земеделските култури, намалявайки човешкия фактор в редица агротехнически мероприятия. Други компании пък създават роботи за трансплантация на растения, които добавят ново ниво на ефективност към традиционните методи. Автоматизацията се тества също така и за събиране на плодове или ядки – нещо, което винаги е било твърде деликатно за роботиката в миналото.
RFID сензори и проследяване
След прибиране на реколтата, могат да се използват сензори с RFID /Радиочестотна идентификация/ за проследяване на храната от полето до магазина. Крайният потребител ще може подробно да проследи пътя на храната, която консумира от фермата до мястото, където е закупена. Тази технология може да повиши надеждността на производителите и тяхната отговорност за осигуряване на пресни продукти и стоки. Това не може да намали огнищата на Ешерихия коли, например или други вредни бактерии, но ако възникне огнище, ще бъде лесно да се проследи пътят на продукцията обратно към фермата или фабриката, където е била преработена.
RFID системите за проследяване могат да намалят опасенията по отношение на алергените и здравните изисквания за потребителите. Що се отнася до земеделския производител, идеята, че стоката му се проследява, води до значително облекчение. В края на краищата, така той може да гарантира безопасността на своите продукти до масата на потребителя.
Технологично знание и анализ
Може би един от най-иновативните елементи на цифровата трансформация е способността да се използва знанието за машините и технологиите за усъвършенстване на анализи за минали данни и проследяване за тенденциите. Това може да започне още преди растениевъдите да започнат сеитбената кампания. Това технологично знание може да предскаже кои черти и гени ще бъдат най-добри за производството на растителни култури, давайки на земеделските производители по целия свят най-добрия сорт за тяхното местоположение и климат.
Алгоритмите на това технологично знание, както и технологичното обучение могат да се използват и в производствения аспект на селското стопанство. Те могат да покажат кои продукти се купуват най-много и кои отпадат от пазара. По този начин се създават експертни и ефективни прогнози за бъдещото земеделско производство.
Бъдещето на селското стопанство зависи от неговата цифрова трансформация. Земеделските производители ще се възползват от всяка от тенденциите в областта на цифровите предизвикателства пред селското стопанство, давайки им свобода от зависимостта от околната среда, по-добра реколта и способност да управляват своите култури чрез нови и ефективни методи. Тъй като световното население продължава да расте, технологичните решения за повишаване ефективността на производството, трябва да напредват с еквивалентни темпове.
Източник: Forbes
