Общата селскостопанска политика на ЕС ще насърчава и използването на сателитни технологии по линия на системата „Коперник“
секи стратегически план, който държавите членки изготвят по линия на Общата селскостопанска политика в новия програмен период, ще трябва да бъде придружен от стратегия за цифровизация и постигане на резултат за брой земеделски стопанства, които ползват подпомагането за въвеждане на прецизно земеделие. При директните плащания се предвижда въвеждането на инструмент за устойчивост на земеделските стопани, а в бъдещата програма за развитие на селските райони държавите членки ще могат да залагат инвестиции, свързани с цифрови технологии. Това съобщиха председателят на института за агростратегии и иновации Светлана Боянова и Васил Василев, специалист дигитални методи, по време на уебинар „Дигитализация и сателитни технологии в земеделие“, който „Икономедиа“ организира по проект, съфинансиран от ЕК.
Дигиталните решения и сателитните технологии ще бъдат въведени и в контрола върху изразходване на средства по линия на Общата селскостопанска политика, като това трябва да се случи във всички държави членки след 2021 г., като в момента и България е започнала разработката на своя мониторингова система за контрол.
„В новата стратегия „От фермата до трапезата“, която ЕК предложи, са предложени допълнително 15 млрд. евро за Общата селскостопанска политика на европейско ниво“, съобщи по време на уебинара Светлана Боянова. В нея обаче са заложени и доста амбициозни екологични цели – например трябва да се постигне намаление с 50% на ползваните пестициди, заделяне на поне 25% от земята за биологично земеделие, по-малко използване на торове, ползване на антибиотици в животновъдство и др.
„Цифровизацията би могла да се ползва по линия на прецизното земеделие“, каза още Боянова, допълвайки, че в новия програмен период ще се насърчи засилването на европейската сателитна система „Коперник“ по линия на тези високи екологични цели и възможността вече да се постигнат измерими резултати.
Сателитните технологии дават възможност за по-добро управление на земеделските стопанства, каза Васил Василев. По думите му едни от най-честите приложения са чрез вегетационни индекси да се следи състоянието на културите, както и зоните с различна степен на развитие в отделното стопанство. Така се дава възможност за взимане на различни решение – например отделни зони да бъдат обработвани по различен начин, използване на напояване и др. „Земеделският производител получава обективна информация“, каза още той, допълвайки, че обработваемата земя е заснета по един и същ начин, има постоянен процес на наблюдение и може да търси причинно-следствени връзки в различните сезони и години.
След 2021 г. се предвижда да бъде продължено и европейското партньорство за иновации в сектора на селското стопанство, което също дава възможности за търсене на дигитални решения.
Другата висока цел, която Брюксел си поставя, е до 2025 г. всички селски райони в ЕС да бъдат обхванати 100% от широколентов интернет. В последните години се говори все по-усилено и за концепцията „Умно село“, като пилотните проекти за нея залагат не само на досегашните мрежи за комуникация, но и на технологии, които биха могли да улеснят фермерите и жителите им. Светлана Боянова съобщи, че Институтът за агростратегии и иновации ще кандидатства с проект за „Умно село“.
Запис на целия уебинар е достъпен в Youtube канала на „Дневник“– https://www.youtube.com/watch?v=8HAmwolkLSM
